Ето какво ми се случи наскоро с него...
Както при повечето работодатели, така и при моя платените отпуски се заявяват общо взето в началото на годината. Изготвя се график и всеки отдел гледа що-годе да си спазва този график. Моя работодател не прави изключение. След малко ще разберете защо ви пълня главата с тези глупости. И така аз съм си уговорил отпуската в началото на годината и смятам, че като един път е направено това, в последствие като наближи периода на отпуската е достатъчно устно да напомня на колегите, нали така..?
Така се случи обаче, както може би на повечето от вас ви се е случвало, че за мое нещастие точно когато аз трябваше да изляза в отпуска, с въпросния колега, за който пиша, бяхме хванали една обща задача. За съжаление тази задачата е от типа, които не може просто да прехвърлиш на другия... За това реших и му заявих предварително: въпреки, че съм в отпуска ще намирам време да поглеждам как вървят нещата по тази задача. Най-малкото да му помогна с нещо дребно, пък и да не се чувства напълно сам, изоставен за периода, в който ме няма. Речено-сторено! Аз изпълних своето обещание и въпреки, че бях в отпуск, всеки ден намирах мъничко време да поглеждам как вървят нещата с тази задача. Моят колега обаче явно беше забравил, че вършейки това, аз все пак съм в отпуск. Един прекрасен ден ми написа следното изречение: утре ела в офиса, да седнем да поговорим какво правим с въпросната задача, защото тя бе към своят край. Учуден, че от мен се изисква да се явя в офиса, аз му пиша обратно: аз все още съм в отпуск. На което той ми казва: ok, ще се оправям без теб! Тук трябва да поясня, че всъщност въпросната задача формално бе приключила, т.е. нямаше реално какво още да правим по нея.
Представете си моето изумление обаче, на този негов отговор... Сега ще кажете: Защо толкова си се изумил..? Ами изумих се защото не само доброволно съм му казал, че ще му помагам с тази задача, въпреки че съм в отпуск, не само че го правя, не само че неговата ангажираност в тази задача, ако трябва да бъдем искрени беше твърде минимална, защото основната тежест поех аз, още преди да изляза в отпуск, ами на всичкото отгоре човека заяви, че ще се оправя и без мен! Кое ще оправиш без мен бе, аланкоолу, собственото си внушение, че ти си свършил всичко..? Ти си имал помощ и не си го забелязал, и не си го оценил..? Ти си поредния идиот в тоя "хубав" свят!
Разбира се, това само ми мина през главата и не съм му го написал, не защото ме е страх, а защото от това може само да произтече конфликт, от който аз какво ще получа..? Главоболие..? Стрес..? Не, няма смисъл! Живота е колело и този идиот ще си намери майстора, някъде... някой ден...
За съжаление тази история не е от най-смешните, но въпреки това реших да я публикувам, защото светът е пълен с хора, като моя колега: самовлюбени толкова много в себе си, с толкова високо самочувствие, че просто човек да се начуди откъде идват тяхната самовлюбеност и защо тези хора смятат, че слънцето се върти около тях... Но както казах: живота е колело, ще дойде и тяхният ред!
Е и да, не съм казал че всико, което ще напиша тук е забавно 😏
Все пак сайта се казва идиоти.org, би следвало да се подразбира, че колкото и да се опитваме да извъртим нещата от към веселата им страна, все ще се случи, да има и такива, които не могат да се извъртят...
Sorry!
