По принцип на този празник се събират много хора и около храма се извива голяма опашка. Обикновено опашката се движи бързо и хората се държат сравнително културно и прилично на нея. Няма предреждане, няма бутане, обикновено всички са много културни, но тази година ми се случи нещо, което не съм очаквал. По принцип хората се нареждат на опашката един зад друг и когато вървят по двама, или по трима съответно един до друг. Аз и моята приятелка сме застанали един до друг. Пред нас има други две жени, зад нас се нареди майка с едно момче, дете на видима възраст може би 10-11 години, което през цялото време беше стъпило на една тротинетка, но малка детска, не е електрическа и през цялото време така се навираше малко в моята приятелка. Това може би леко я изнерви, но не това провокира нещото, което тя направи, за което ще разберете след още няколко изречения.
Стоим си културно на опашката и до нас от моята страна се нарежда една баба. Погледнах я защото не я познавам и обикновено хората се нареждат един до друг, когато се познават, но нищо не казах. Опашката продължи да се движи и когато наближихме самата църква изведнъж бабата от позиция до мен, мина пред мен. Обърна се, погледна ме, захили се с един такъв странен поглед, който не бих нарекъл неудобен, а по-скоро нагъл и ми каза: Ние май малко Ви прередихме а..? В този момент аз виждам, че до нея е застанала същата жена с детето, която беше зад нас. Очевидно бяха заедно. Точно щях да си отворя устата и да кажа: няма проблем ние сме дошли смирено да си вземем по една върбичка, но моята приятелка ме изпревари. Тя си отвори устата и каза: Госпожа, това тук не ти опашка за банани пред ***land! Това тук е опашка, пред църква, на която хората са дошли да си вземат върбичка, при това безплатно, а не да се пререждат, за да хванат промоцията на върбичките!!! Тук ме напуши искрен смях 😂 Едва се сдържах да не прихна да се хиля, най-вече за да не обидя моята приятелка, въпреки че всичко, което каза бе истина и точно това ми стана смешно... Бабата я изгледа ококорено и каза: Ама извинете, ако искате минете пред мен... В този момент аз реших да се намеся и казах: Госпожа не се притеснявайте, ние не бързаме вземете си върбичките на промоция... 😄
И така, когато дойде техният ред (защото те са все още пред нас) и стигнаха до свещенослужителите, до които има сложена една касичка, за да може кой колкото прецени да дари по нещо на църквата, ми стана още по-смешно, когато по-младата жена, която беше предполагам дъщеря на възрастната Госпожа, извади от джоба си една шепа монети и от тях започна да отделя жълтите стотинки за да пусне в касичката... Изглежда един от хората зад нас, бе видял случилото се, не се сдържа и изкоментира: Тц тц тц, тия върбички тази година много евтини бе! Голяма промоция... 😂
Ето това е. После всеки иска уважение... Как да уважаваш идиоти..?!
