Промоционална оферта за... Върба!

    Вероятно не съм от най-набожните хора, но обикновено се намира кой, както се казва малко да ме подтиква в тази посока. Тази година не беше изключение и на Цветница една моя приятелка (и да казвам приятелка, защото колкото и да ви е странно приятелството между мъж и жена всъщност е възможно), ме подтикна да отидем да си вземем по една върбичка от кварталната църква. Там се случи обаче нещо много интересно...

 По принцип на този празник се събират много хора и около храма се извива голяма опашка. Обикновено опашката се движи бързо и хората се държат сравнително културно и прилично на нея. Няма предреждане, няма бутане, обикновено всички са много културни, но тази година ми се случи нещо, което не съм очаквал. По принцип хората се нареждат на опашката един зад друг и когато вървят по двама, или по трима съответно един до друг. Аз и моята приятелка сме застанали един до друг. Пред нас има други две жени, зад нас се нареди майка с едно момче, дете на видима възраст може би 10-11 години, което през цялото време беше стъпило на една тротинетка, но малка детска, не е електрическа и през цялото време така се навираше малко в моята приятелка. Това може би леко я изнерви, но не това провокира нещото, което тя направи, за което ще разберете след още няколко изречения.

Стоим си културно на опашката и до нас от моята страна се нарежда една баба. Погледнах я защото не я познавам и обикновено хората се нареждат един до друг, когато се познават, но нищо не казах. Опашката продължи да се движи и когато наближихме самата църква изведнъж бабата от позиция до мен, мина пред мен. Обърна се, погледна ме, захили се с един такъв странен поглед, който не бих нарекъл неудобен, а по-скоро нагъл и ми каза: Ние май малко Ви прередихме а..? В този момент аз виждам, че до нея е застанала същата жена с детето, която беше зад нас. Очевидно бяха заедно. Точно щях да си отворя устата и да кажа: няма проблем ние сме дошли смирено да си вземем по една върбичка, но моята приятелка ме изпревари. Тя си отвори устата и каза: Госпожа, това тук не ти опашка за банани пред ***land! Това тук е опашка, пред църква, на която хората са дошли да си вземат върбичка, при това безплатно, а не да се пререждат, за да хванат промоцията на върбичките!!! Тук ме напуши искрен смях 😂 Едва се сдържах да не прихна да се хиля, най-вече за да не обидя моята приятелка, въпреки че всичко, което каза бе истина и точно това ми стана смешно... Бабата я изгледа ококорено и каза: Ама извинете, ако искате минете пред мен... В този момент аз реших да се намеся и казах: Госпожа не се притеснявайте, ние не бързаме вземете си върбичките на промоция... 😄 

И така, когато дойде техният ред (защото те са все още пред нас) и стигнаха до свещенослужителите, до които има сложена една касичка, за да може кой колкото прецени да дари по нещо на църквата, ми стана още по-смешно, когато по-младата жена, която беше предполагам дъщеря на възрастната Госпожа, извади от джоба си една шепа монети и от тях започна да отделя жълтите стотинки за да пусне в касичката... Изглежда един от хората зад нас, бе видял случилото се, не се сдържа и изкоментира: Тц тц тц, тия върбички тази година много евтини бе! Голяма промоция... 😂

Ето това е. После всеки иска уважение... Как да уважаваш идиоти..?!

ПЕШО... НЕ!!!

    Не разбирам много от ток, може би защото това не ми е работата, но знам че в контакта има фаза и нула! И знам, че е много лошо ако те вземат, че се допрат една до друга 😄 Ето една история, която ми се случи преди доста години, но я помня, като вчера, защото беше особено смешна. 

Преди години повечето от вас помнят, че интернета се доставяше по така наречените Lan мрежи, то май и сега още ги има доста, но както и да е... Тогава нямаше сегашните модерни оптики и така нататък... Всичките кабеляци на всичките квартални и не квартални доставчици вървяха заедно в един сноп, който има вид на разплетена дамаджана, влизайки някъде в блока, къде заедно, къде на групички... Защо го казвам това нещо, защото един прекрасен ден се случи нещо, колкото интересно, толкова опасно и също точно толкова смешно... Искам да кажа, че в тази история няма да спомена имена на интернет доставчици, както и имената на главните герои също ще са променени.  

Един прекрасен ден, както ние обичаме да казваме, на мен ми се скапа интернета. Разбира се, аз се обадих доставчика. От там казаха: няма проблем ще пратим хора! 

Идват две момчета, единият от които ще кръстим Пешо, а другия ще го наречем Гошо. Та... Пешо и Гошо почват да търсят къде е проблемът и защо аз имам интернет, ама той е много зле... 

Търсят Пешо и Гошо... търсят... И в един момент стигат до извода, че всъщност трябва да ми сменят, видите ли кабела за интернета, който идва отвън, продупчва стената над входната ми врата (нали така се прави) и влиза вътре в апартамента ми. Окей, казвам аз, щом трябва да го сменяме, да го сменяме, но Гошо казва на Пешо: знаеш ли какво... Чакай малко, че видях нещо интересно до другия вход... Не прави нищо. 

Пешо казва: добре... Минава време, ние си лафим с Пешо и той в един момент казва: Какво става с тоя колега, никакъв го няма... Виж какво, аз ще взема да действам, пък той като дойде, ще ми каже какво е намерил толкова...

Добре - казвам аз... 

Тук трябва да уточня, че момчетата искаха да сменят, частта от кабела, която е извън апартамента ми, в нея им беше съмнението, че нещо не е в ред. Прави бяха, след малко ще видите...

И така за да смени моя кабел Пешо трябваше да го среже, защото майсторът, който ми беше напрвил ремонта на апартамента, като предвидлив българин, съвсем леко беше замазал кабела под мазилката. Тук трябва да поясня, че Пешо искаше да среже кабела в коридора, отвън, пред апартамента, точно преди кабела да премине над (видимо над) една кутия на друг доставчик.

И така Пешо извади едни хубави клещи резачки, стъпи на стълбата и точно се готвеше да среже кабела, когато Гошо идвайки по стълбите, го видя и кресна: ПЕШО... НЕЕЕ!!! 

Вече беше късно! Пешо сряза кабела, при което се чу едно голямо ТРЯСС!!! 😄 Проблесна една светкавица и излезе кълбо дим. За щастие Пешо не можа да падне от стълбата и даже си запази веждите. 😂

На сред облака дим, който се вдигна, се оказа че другия му колега Гошо, е установил че друг доставчик, тяхен конкурент използва част от моя кабел, за да пусне захранване 220v, до някаква тяхна джаджа, която се намира, в онази кутия, дето споменах преди малко.

Идиотите от другият доставчик, решили, че тъй и тъй на мен не ми трябвали всичките жички в кабела ми... тъй и тъй тоя кабел минава точно над тяхната кутия... Що да не го резнат лекичко и да отклонят няколко жички, по които да пуснат 220v и да си захранят джаджата... Има логика нали?

Гошо го е разбрал това, защото си е направил труда да проследи внимателно какво става с моя кабел, но Пешо решил да го среже точно преди да види че всъщност, част от моя кабел съвсем леко влиза в кутията на другия доставчик. Точно тази част не е трябвало да реже, защото по нея е имало фаза и нула, директно от електрическата мрежа, идващи някъде от другия вход на блока... 

Сега си представете цялата тази ситуация на забавен кадър: Пешо е хванал клещите резачки, точно е сложил в тях кабела и в този момент Гошо крещи отдолу: НЕЕЕ!!! 

В този момент обаче Пешо стиска клещите и... ПРАЗ!!! Кълбо от дим, светкавици и гръмотевици! 😂

За щастие нямаше пострадали, разминахме се само с едни стопени клещи резачки и честно казано след уплаха - много смях 😂

Ще се оправям без теб

    Предполагам на всеки му се случило, да има колега на работата, който си мисли че е повече от всички, с голямо самочувствие, как едва ли не той разбира от всичко, може всичко, прави всичко, а пък вие едва ли не нищо не правите. Е и аз имам един такъв колега, даже не съм сигурен дали е само един, но се надявам да е само един. За щастие този колега не ми е началник. 

Ето какво ми се случи наскоро с него...

Както при повечето работодатели, така и при моя платените отпуски се заявяват общо взето в началото на годината. Изготвя се график и всеки отдел гледа що-годе да си спазва този график. Моя работодател не прави изключение. След малко ще разберете защо ви пълня главата с тези глупости. И така аз съм си уговорил отпуската в началото на годината и смятам, че като един път е направено това, в последствие като наближи периода на отпуската е достатъчно устно да напомня на колегите, нали така..?

Така се случи обаче, както може би на повечето от вас ви се е случвало, че за мое нещастие точно когато аз трябваше да изляза в отпуска, с въпросния колега, за който пиша, бяхме хванали една обща задача. За съжаление тази задачата е от типа, които не може просто да прехвърлиш на другия... За това реших и му заявих предварително: въпреки, че съм в отпуска ще намирам време да поглеждам как вървят нещата по тази задача. Най-малкото да му помогна с нещо дребно, пък и да не се чувства напълно сам, изоставен за периода, в който ме няма. Речено-сторено! Аз изпълних своето обещание и въпреки, че бях в отпуск, всеки ден намирах мъничко време да поглеждам как вървят нещата с тази задача. Моят колега обаче явно беше забравил, че вършейки това, аз все пак съм в отпуск. Един прекрасен ден ми написа следното изречение: утре ела в офиса, да седнем да поговорим какво правим с въпросната задача, защото тя бе към своят край. Учуден, че от мен се изисква да се явя в офиса, аз му пиша обратно: аз все още съм в отпуск. На което той ми казва: ok, ще се оправям без теб! Тук трябва да поясня, че всъщност въпросната задача формално бе приключила, т.е. нямаше реално какво още да правим по нея.

Представете си моето изумление обаче, на този негов отговор... Сега ще кажете: Защо толкова си се изумил..? Ами изумих се защото не само доброволно съм му казал, че ще му помагам с тази задача, въпреки че съм в отпуск, не само че го правя, не само че неговата ангажираност в тази задача, ако трябва да бъдем искрени беше твърде минимална, защото основната тежест поех аз, още преди да изляза в отпуск, ами на всичкото отгоре човека заяви, че ще се оправя и без мен! Кое ще оправиш без мен бе, аланкоолу, собственото си внушение, че ти си свършил всичко..? Ти си имал помощ и не си го забелязал, и не си го оценил..? Ти си поредния идиот в тоя "хубав" свят!

Разбира се, това само ми мина през главата и не съм му го написал, не защото ме е страх, а защото от това може само да произтече конфликт, от който аз какво ще получа..? Главоболие..? Стрес..? Не, няма смисъл! Живота е колело и този идиот ще си намери майстора, някъде... някой ден...

За съжаление тази история не е от най-смешните, но въпреки това реших да я публикувам, защото светът е пълен с хора, като моя колега: самовлюбени толкова много в себе си, с толкова високо самочувствие, че просто човек да се начуди откъде идват тяхната самовлюбеност и защо тези хора смятат, че слънцето се върти около тях... Но както казах: живота е колело, ще дойде и тяхният ред!

Е и да, не съм казал че всико, което ще напиша тук е забавно 😏

Все пак сайта се казва идиоти.org, би следвало да се подразбира, че колкото и да се опитваме да извъртим нещата от към веселата им страна, все ще се случи, да има и такива, които не могат да се извъртят...

Sorry!

А Вас, кой ще глоби Господин Полицай..?

 Преди време ми се случи следната интересна случка.

Тук ще споделя, че аз съм изряден шофьор, по-принцип не правя нарушения, но този път направих. Не в това е проблема обаче, естествено: направил съм нарушение - ще си понеса санкцията.

Проблема бе, че полицаят, който ме спря, преди аз да направя въпросното нарушение, точно пред мен, той го направи същото 😯 Без пуснати светлини и сигнализация, просто ей така. В интерес на истината, това ме провокира и аз да го направя това нарушение, но явно той може, а аз не. Защо? Еми аз съм идиот, а пък той не е... очевидно... 

Съжалявам само, че в колата все още нямам видео регистратор, но това ще се промени. Тогава ще направя и youtube канал, че да има къде и да се виждат идиотите, не само да пиша за тях 😄

И така ето какъв диалог горе-долу се получи, след като въпросния полицай ме спря:

- Добър ден, старши сержант ... към ... РПУ. Знаете ли защо Ви спрях? (Няма да му пиша имената и РПУ-то, той човека не е идиот, аз съм бе!)

- Не (отговарям идиотски)...

- Нарушихте пътната маркировка.

Тук е момента да обясня, че нарушението всъщност бе не позволен завой, който действително пресичаше двойна непрекъсната линия, ама ако я имаше, а то я нямаше. И както казах, самият полицай, точно пред мен направи същият завой.

- Каква маркировка? (Нагло питам аз, защото знам че дори да не се вижда, тя реално си е там... Е гати обяснението нали? Тя не се вижда, ама релано си е там... Пълни глупости! Както и да е...)

- Тази, която разделя пътните ленти...

- Ама аз не виждам маркировка..?

- Вие може да не я виждате, ама тя е там (ХА! Нали Ви казах 😄 )

- Ами добре... Кажете какво правим?

- Най-дребната глоба ще Ви пусне сега колежката, тука едни 20 лева...

- Добре, пускайте... А само да попитам, Вие не нарушихте ли тази, същата маркировка..?

- Аз мога...

- Ааа, добре щом можете, няма да питам защо, че то аз не разбирам много... (продължавам да говоря на идиотски...)

– Еее, ама Вие сега ако ще се заяждате с мен...

- Аз..? Нееее... неее, моле Ви са... Аз само попитах просто... Няма проблем, щом съм се провинил, ще си понеса последствията... Пуснете ми глобата и да приключваме...

- Добре, сега колежката ще Ви пусне фиша и друг път на този завой, да знаете, че не може...

- Аааа да, да разбира се...

- Щото то си е опасно така...

- Да, да... разбира се...

Сега знам, че ще предизвикам у Вас различни реакции: Защо не му се опъна на тоя? Да го беше снимал... и .т.н. Като сложа видео регистратор, обещавам ще снимам 😊 И не е въпроса за 20-те лева, които между другото, като се платят до "не знам си колко време" (т.е. по-бързо), са 16 лева. Въпросът е в това, че цялото това преживяване е всъщност поредната идиотщина: маркировка - няма, знак - няма, полицията - може да си прави, каквото си иска, тях няма кой да ги контролира. Кой е идиота? Ами аз разбира се! 😄

Повече услуги не правя...

 На скоро ми се случи една случка от две части.

Обади ми се един познат, който имаше нуджа от услуга. Под услуга, тук трябва да разбирате нещо, което по-принцип някъде се заплаща и някой си вади хляба с това, но той се обърна към мен, за да го получи, като приятелска услуга, демек... "ще почерпя". Хубаво викам си, хайде пък да видим...

Аз по-принцип не съм от хората, които не обичат да правят услуги, но след тази случка мирогледът ми се промени.

И така, речено-сторено, отидох аз да направя въпросната услуга, която уж беше много "за бързо", естествено оказа се, че е "за бавно". Направих, каквото се искаше от мен, без да се "почерпи" и на края, след като кажи-речи изкарах един работен ден при тоя пич си тръгнах с обещанието, че ще почерпи (някой ден... някъде...) 😶

Мина време, пича не почерпи, както се досещате, но тъй като аз след като прекарах там един работен ден (е почти, но все пак...) и свърших нещо, което както споменах си струва едни пари, реших че пича малко или много ми е задължен... и един прекрасен ден се отдаде възможност, той да се реваншира. Обади ми се мой приятел, който имаше нужда и той от услуга, но такава, каквато аз не мога да му свърша. Само че, онзи мой задължен познат, може. Какво мислите стана? След като му се обадих и поисках сега той да свърши работа, на моят приятел, човека каза: "ама аз не мога така, то не става така". Стигнах до там, че човекът, който аз мислех, че ми е задължен ми изтърси следното: "Еми то аз исках да ти платя, ама ти не искаше, до колкото си спомням..." 😱 Какво? Ти луд ли си бе? Нали ми беше страшно много задължен? Нали щеше да почерпиш..? Къде? Кога? Олигофрен! Идиот! (избухнах аз здраво). Теглих му подобаващите и така си останах прецакан...

Тук ще кажете, ами защо вършиш такива услуги? Еми защото винаги ме е водело мотото: направи добро, за да го намериш после пред себе си, а и въпросният познат ми се струваше точен, но явно грешно съм го преценил, а смея да твърдя, че имам правилна преценка за хората... Дали се случи така защото хората станаха много нагли, алчни и самовлюбени или аз просто нямам късмет и попадам на идиоти - не знам, но си извадих едно много хубаво заключение: Повече услуги не правя... и да да знам: Голям залък лапни, голяма дума не казвай, но ще все пак ще я кажа: Повече услуги не правя 😏